Изложба „Полет – 13“, живопис - Представена от Пламена Димитрова-Рачева

Художникът Емил Калоянов от Велико Търново е роден в гр. Българово, Бургаско и израснал в Обзор, на брега на морето. И това са двете котви, които бележат живота му. Едната е на морски човек, не само защото дядо му е рибар. Той три години учи във Военно-Морското училище във Варна, става офицер на военен кораб, но съдбата го тласка към пътешествия и по-специално към планинарството с алпинизъм, катерене, пещернячеството, спортове в които има не само лични постижения, но и опит на инструктор.

Другата му котва е по-красивата и по-романтичната – любовта му към изкуството, към живописта. Завършва живопис във ВТУ при известния професор и педагог Николай Русчуклиев, но за да успее в това, преди това учи в средното специално Художествено училище за театрални и  екранни изкуства в Пловдив.

Богатият му житейски и артистичен опит е наситен с приключения, които го отвеждат до върховете на Хималаите, до изложбените салони на редица европейски страни, като Гърция, Румъния, Франция, Германия, Великобритания, Холандия и Швеция, където представя своето изкуство с успех.

Емил Калоянов още със завършването на университета, се посвещава и на педагогическа дейност в която влага много творческа енергия и познание. В своите възпитаници той формира не само умения за изкуство и развитие на таланта, но и възпитание на характера. Изкуството, спорта и познанието са трите стълба на които художника залага при личностното си развитие и в педагогическата си практика. Със същия  дух и вдъхновение той подхожда в изкуството си и затова всяка една от живописните му картини има своя история или разказва история. Така че, изложбата му „Полет -13“, която е първата му за Варна благодарение на галерия „ЖарАрт“ е един цветен, светъл автобиографичен разказ за живота му. В него са образите на дядо му рибар, на неговата муза и съпруга Силвия, талантлива художничка и илюстратор, на дъщеря му също поела по творчески път на изкуството. Тук е портретната композиция с приятеля му Станко, прекрасен художник и майстор кошничар; тук е извисената сред природата фигура на Учителя Петър Дънов; тук са незнайните за нас и знайни за него хора с птици, чиито истории са магично облечени в рими от полъха на птичите крила.

Емил Калоянов е художник, чиято емоционална интелигентност го тласка към освобождаването на реалния образ от натурност. Обобщените форми, изчистени от детайли имат поетично асоциативно въздействие, което се уплътнява от живописния маниер на художника. Той раздвижва изобразителното пространство с леки продълговати мазки, чиито цветове и полутонове звучат светло и нежно. Композициите му са структурирани ясно. Обичайно те напомнят за сцена, на която сякаш чуваме монолога на главният герой, а мизансцена предава дълбочина на пространството и допълва наратива. При пейзажите, обичайно планински, композициите са развити по вертикал, както в източните изкуства. Хоризонтът е издигнат високо във втория план и визуално покрива небето. Цялото изображение на планинските масиви има внушително монолитно въздействие и е образ на могъществото на природата, което виждаме в серията пейзажи от Хималаите, в пейзажът с Алпийската свръзка и храмът.

Морето присъства емоционално силно в изкуството на Емил Калоянов и това е обяснимо защото то е не само част от живота му, но и от магията на живота му. То е като онова малко загнездено в чашата с водка корабче, което ще плува с отпитите глътки алкохол. А чирузите в този автопортрет на художника, са над главата му като наниз от мечти и молитва към светеца закрилник Николай Мириклийски Чудотворец. Да, приказното и реалното се преплитат не само на брега, но и в морските дълбини. То е в пасажа с паламуд, в илюзията която превръща корабните мачти на рекетите в хвърлена в небето рибарска мрежа, то е в старият кей на Обзор който отдавна е загубил спомена за немските подводни лодки от войната. Застанал на брега на морето художника на сутринта се любува на розовата усмивка на зората, укротила сините вълни за да погалят скалите на брега, вълнува се,  че уловът на рибаря е толкова богат, че от учудване чак очите на рибите са се отворили широко.

Да, а сега ако разкажем всичко на обратно, ако под пластовете време като археолози извадим старите образи, какво ли ще стане? Може би ще усетим как времето поглъща и връща нещата в живота ни. Може би ще преоткрием, че изкуството ги е превърнало в съзнанието и в сетивата ни, в знаци които бележат живота ни със смисъл и красота. Тогава разбираме защо са разказите в картините на Емил Калоянов, не само да ги сподели с нас, но и да ги преживеем заедно.

Към албума с картините от изложбата:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.696462182488687&type=3