Всяка една изложба или цикъл от творби имат игрово начало за артиста, опитва едно, то го води към друго, напипва пулса на зараждащото се. Гледа по различен начин, съзерцава по различен начин, и мисловно води сюжета към завършването на творбата, създава собствена реалност. Наблюдението е активна форма на сетивно познание, която има за цел да натрупа факти, да образува първоначални представи за обектите от обкръжаващия свят... чрез очите, а окото представлява изнесена напред мозъчна част, а самият зрителен нерв се отличава от всички останали нервни пътища в организма.
Твърдението, че времето и начинът, по който гледаме на един обект, променят външния му вид или свойствата му, звучи абсурдно в ежедневието. Но не и в науката, в квантовата физика, психологията, социологията, обработката на данни, психо лингвистиката, където понятието “ефектът на наблюдателя” е добре познат, интригуващ и променя възгледа ни за реалността и битието.
Аз съм човек и съм сетивно същество, което изпитва чувства и усвоява знания за всяко явление около себе си, надграждайки предишните си познания и идеи за него. Моят зрителен анализатор е най-сложно устроен и чрез него постъпва около 75% от цялата ми сетивна информация. Посредством зрението получавам информация за формата на предметите, тяхната големина и отдалеченост, скорост и направление по време на движението, тяхната подвижност, цвят. Реагирам на стимули, мисля, наблюдавам и гледайки всеки обект в света около мен, с убеждението, че този обект остава същият – независимо къде, кога и как го гледам. Но това може да се окаже архаична заблуда.
Най-известните примери за “ефекта на наблюдателя” в квантовата физика са мисловният експеримент с котката на Шрьодингер и експериментът с двата процепа на Томас Йънг. Тези състояния се наричат суперпозиции: при отсъствие на наблюдател, котката, която седи в кутията, е в суперпозиция на състояние „жива“ и състояние „мъртва“, точно както електронът от експеримента с двата процепа, може да премине през тях едновременно. Но ако наблюдателят се намеси, т.е. физически въздейства на системата, тогава котката и електронът ще преминат в едно определено състояние. Така на микро ниво самият факт на измерване “принуждава” обекта да избере конкретното състояние. Това означава, че светът, който е наблюдаван от един Наблюдател, е съвършено различен от света, който не е наблюдаван от този Наблюдател, и е вероятно дори “несъществуващ”.
Ефектът на наблюдателя в психологията е наречен “ефекта на Хоторн” или, в съвременната му интерпретация, „общество под наблюдение“. Установено е, че субектите подобряват аспекти на поведението си, докато са експериментално наблюдавани и просто в отговор на факта, че са изследвани, а не в отговор на някакво експериментално влияние.
Социалната психология също се занимава с ефекта от години, защото в ежедневието ни нонстоп се случва да сме бездействащи наблюдатели. Парадокса е, че колкото повече хора са свидетели на някаква кризисна ситуация, толкова по-малко вероятно е някой от тях да се намеси.
Друго интересно проявление на този феномен е така наречения вторичен ефект на наблюдателя при работа с данни. Когато различни изследователи избират и обработват данни, всеки от тях използва свои собствени методи. Но дори относително безобидни различия на етапа на подбор могат да доведат до различни резултати от анализа на едни и същи данни. Този ефект пряко или косвено се създава от самите изследователи.
В социолингвистиката терминът „парадокс на наблюдателя“ (observer’s paradox) е въведен от лингвиста Уилям Лабов (William Labov). Той е забелязал, че носителите на роден език, общувайки с лингвисти и знаейки, че тяхната реч ще бъде използвана в изследвания, несъзнателно я изкривяват: те започват да говорят официално и неестествено. А именно естествената неизкривена реч е нужна на изследователите. По този начин, наблюдателят влияе върху получените данни: ако той не присъства, ораторът би използвал обичайния си народен език.
Аз съм Наблюдателя и ако мога да влияя на ситуацията, да я променя, то тогава не е ли всеки наблюдател и създател? Реалността съществува ли независимо от нашето наблюдение? Ако не, тогава кой или какво решава какво е реалността? Всеки е чувал популярната мисъл, че красотата е в окото на гледащия, тоест зрителя като Наблюдател също променя творбата, създава негова си, друга реалност. Това доста осмисля работата на артиста и от друга страна създаването на тази под-реалност отваря диалога. Ефектът на наблюдателя има дълбоки последици за нашето разбиране на реалността и повдига интересни философски въпроси.
Изложбата “Наблюдателят” е създадена специално за Галерия Лабиринт и за първи път се представя пред публика там през април 2024. Творбите са смесена техника - монотипия, cutouts, рисунка върху хартия, формат 50/70см. Това е цикъл на наблюдението, наблюдавах цъфтежа, пролетния дъжд, краят на лятото, лицето в огледалото, което не познах, танцуващи жени и хора със страсти, апетити, маски, разкази, наблюдавах мислите си, слушах разказите и лъжите си.
Наблюдението е едно голямо чакане.
Изложбата “Наблюдателят” е представена първо в Галерия Лабиринт в Пловдив през април 2024. Творбите са смесена техника - монотипия, cutouts, рисунка върху хартия, формат 50/70см. Това е цикъл на наблюдението, наблюдавах цъфтежа, пролетния дъжд, краят на лятото, лицето в огледалото, което не познах, танцуващи жени и хора със страсти, апетити, маски, разкази, наблюдавах мислите си, слушах разказите и лъжите си.
Наблюдението е едно голямо чакане. Радвам се, че сега по повод Нощта на музеите и галериите имам възможност да покажа изложбата и пред родната публика във Варна.
Заповядайте на откриване в Галерия ЖарАрт на 18 май 2024, наблюдението е препоръчително.
......
Събитието "Нощ на музеите и галериите Варна" се организира от Община Варна, Фондация за изкуство „Йордан Петков“ и Сдружение „Таляна“, в партньорство с Френски институт в България.
