ВАРНЕНСКИ ХРОНИКИ - Изложба Живопис на Петра Димитрова

Петра за изложбата си:
"Като човек израстнал във Варна изложбата „Варненски хроники“ е най-естественото проявление на творческият ми път, което може да ми се случи. Творбите, които съм подбрала са около 70 на брой и са създадени между 2016 и 2023 г. През 2015 се преместих да живея в София за да уча в Художествената академия и тогава започвайки да усещам носталгия по родните места започнаха да се появяват и първите варненски картини. Това ще е първата ми самостоятелна изложба в родния ми град и втората в творчеството ми. За мен не е имало съмнение, къде трябва да бъдат показани произведенията ми, а именно във Варна. Започнаха да се появяват сюжети, колкото и злободневни, толкова и специфични и пречупени през собствената ми призма. Не е било целта да рисувам тези картини в позитивна светлина, нито да се обременявам от очакванията на околните за това как трябва да изглеждат. Старала съм се да изобразя варненската действителност или такава каквато е с известна доза критичност, или такава каквато бих искала да бъде – като в детството ми. И в двата случая чувствата ми независимо критични или носталгични си остават позитивни, защото са провокирани от мястото, което намирам най-близко до себе си и смятам, че познавам най-добре. Произведенията ми с казани и боклуци не са просто протест срещу замърсяването, а символ на деградацията на ценности в обществото и все по-нарастващия материализъм. Изхвърляме онова, което смятаме за ненужно и мислим, че вече го няма, но то остава след нас и се трупа. Всичко се произвежда сякаш не за да изпълнява някава функция, а за да се повреди в един момент. Това не е проблем само на нашия град, но и на много други градове. Композициите ми с чистачки за мен са олицетворение на онези хора покрай нас, които не забелязваме и някак си сме отделили в съзнанието си в удобна кутия, от която трудно бихме ги извадили. Задавам си въпроса защо очакваме най–уязвимата група в обществото да ходи след нас и да чисти нашия боклук вместо да се вземат мерки за тяхното квалифициране и в други професии? Те не са тук за малко, не са туристи, които ще си отидат, а хора част от нас и нашата българска действителност и също заслужават да бъдат нарисувани.

Картините „Баня гъбата“, „Фабрика Христо Ботев погледната от високо“ и „Топлата вода“ изобразяват архитектурни сюжети, чиито образи в действителността бих искала да видявъзстановени и липсата на такива изгледи ме тласна да ги изобразя в по–апокалиптична атмосфера. „Баня гъбата“ е нарисувана през 2021г. и не съм имала представа, че предстои нейното събаряне.

Ако разполагах с възможността да нарисувам всичко, което ме вълнува във Варна, смятам, и хиляда платна нямаше да ми стигнат. Старала съм се да предам атмосферата, както и онези сюжети и случки, които само някой живял в града ни би могъл да разбере. Специфични персонажи, улици, чайки и ситуации, за които се надявам, че ще говорят достатъчно сами по себе си щом бъдат видяни.

Като творец бих искала картините ми да олицетворяват енергията на живота и в тях винаги да има елемент от случващото се около нас. Според мен е важно един художник да бъде до известна степен интроверт за да може най–вече да усеща обективно нещата, които иска да изобрази, пречупвайки ги през собствените си възприятия."

Към картините от изложбата:

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.712025647599007&type=3